World Cup 2026 by Васил Колев: Много за четене

Защо Уругвай се представя във футбола по-добре от големите нации?

Vassil Kolev — Mon, 15 Jun 2026 20:53:18 GMT

Когато футболният свят говори за великите сили, обикновено споменава Бразилия, Аржентина, Германия, Италия, Франция или Испания. Уругвай рядко попада в тази категория. И все пак съществува един статистически парадокс, който трудно може да бъде пренебрегнат. Страна с население от едва около 3,5 милиона души продължава вече повече от век да произвежда футболисти от световна класа, да печели трофеи и да се конкурира с държави, които разполагат с десетки пъти по-голям човешки ресурс

Аюб Буади: Математикът, който покори Мондиала

Vassil Kolev — Mon, 15 Jun 2026 17:00:45 GMT

„Ал-Тумама“ беше красива арена за това, което се видя между Мароко и Белгия, докато слънцето се спускаше над пясъците около Доха. Стадион, съвсем символично приличащ на гахфия. Подходящо начало за най-красивата приказка на онзи Мондиал, която изглежда не е завършила: тази на Мароко!

Мбапе: „Президент на Франция? Не, и без това ме мразят достатъчно“

Mon, 15 Jun 2026 14:29:26 GMT

Ден преди отборът на Франция да отлети за Щатите, най-голямата му звезда Килиан Мбапе решава да направи голям експеримент. Капитанът на Франция трябва да даде интервю за един от големите френски вестници „Паризиен“, като обаче е приел да следва малко по-различна концепция. Въпросите към него няма да задават журналисти, а негови близки или хора от националния отбор. Подготовката е била дълга, защото журналистите са записали на видео въпросите и му ги прожектират в базата на Франция в Клермонтен.

В продължение на около час, една от големите звезди на световни футбол влиза в една игра, в която прави редки откровения, да не кажем – както никога досега. Или това, което следва е, по всяка вероятност, най-емблематичното интервю, което Килиан Мбапе е давал през живота си. Съпроводено с много смях и закачки. Казват, че това е добър знак за световното.

Дешан: „Франция винаги ще бъде по-добра с Мбапе“

Sun, 14 Jun 2026 11:27:50 GMT

Дидие Дешан окачва треньорската си свирка, както би трябвало да е съответното клише. Приключението му с Франция завършва в Съединените щати и той се надява последната спирка да бъде Ню Йорк, където да изиграе трети пореден финал на световно първенство. Звучи невероятно... Макар никога да не е бил харесван от всички, резултатите говорят сами за себе си и той си тръгва горд, че е служил на страната си. Селектирана група от журналисти, разговаря със селекционера, който вероятно трябва да се справя с най-много звезди. Дешан анализира тази тема, но и много други. Той вижда Ламин Ямал като един от кандидатите да бъде голямата звезда на турнира, смята, че Испания е добавила към стила си нещо, което преди не е имала – скоростта, и защитава Мбапе.

Как хазартът завладя и промени отношението на феновете към футбола

Sun, 14 Jun 2026 10:12:55 GMT

Дараг Макгий е академик от Университета в Бат и автор на „Имитационни игри: Как хазартът завладя спорта“. Темата за влиянието на хазарта във футбола и спорта е такава, която не се разисква в българските медии. Но няма как да бъде скрита, независимо от рекламното влияние на хазартните компании в други страни.

Де ла Фуенте: „Това световно може да е неповторимо, чувстваме се силни“

Sat, 13 Jun 2026 19:57:34 GMT

С Лигата на нациите през 2023 г. и Европейското през 2024 г. в джоба, испанският треньор Де ла Фуенте (64 г.) се изправя пред първото си световно първенство. Но преди това разговаря с испанските журналисти и прави рентгенова снимка на отбора си, с който се надява на всичко. Въпреки това фокусът не е в Ню Джърси, а на 15 юни: „Най-важният мач е този с Кабо Верде.“

Как Щатите поискаха да са центърът на футбола?

Vassil Kolev — Sat, 13 Jun 2026 16:54:16 GMT

Разговорът между президентите Доналд Тръмп и Джани Инфантино на 7 март 2025 година по време на срещата им в Овалния кабинет винаги е приеман като забавен и с огромна доза насмешка.

„Кои са фаворитите за титлата?“, любопитства Тръмп. Босът на ФИФА изброява Аржентина, Бразилия, Англия, Германия и Испания.

„Могат ли Съединените щати да спечелят?“, продължава Тръмп. Инфантино запазва самообладание и отвръща с присъщата си дипломатичност: „Съединените щати могат да спечелят с подкрепата на публиката. Играчите им играят в някои от най-добрите отбори в света.“

„Значи има шанс?“, обнадежден е Тръмп.

„Абсолютно има шанс“, казва Инфантино.

Този всеизвестен диалог, превърнал се в емблема на американските футболни амбиции, е описван многократно и кара дори треньора на националния тим Маурисио Почетино да се включи: „Ако и мен Тръмп ме попита лично, ще отговоря по същия начин.“

Карло Анчелоти: „Искам Бразилия в ритъма на Карнавала“

Sat, 13 Jun 2026 12:20:24 GMT

Карло Анчелоти се завръща на световно първенство след 32 години и каца в същия район – Ню Джърси, където преживява САЩ 94 в сянката на Ариго Саки, неговият ментор, с когото губи финала от Бразилия. Бразилия, която сега разчита на него, Анчелоти, за да спечели шестата си световна титла 24 години след последната през 2002 г. Същият времеви интервал, който разделя 1970 и 1994 г., годините на третата и четвъртата звезда. „Харесва ми това кабалистично съвпадение“, казва той пред „Гадзета дело Спорт“.

Как Мексикоʼ86 промени историята на тази страна завинаги

Vassil Kolev — Fri, 12 Jun 2026 15:12:19 GMT

Мексико е домакин за трети път на световни финали, този път като съвсем различна страна. И колкото и да е странно, този път всичко изглежда много различно. Няма нищо общо с историята на Мондиал 1986, който например промени цялата страна. И който има различна, алтернативна история на общоизвестната, особено що се отнася до емблематичните моменти като Божията ръка и слалома на Диего Марадона на „Ацтека“. Или, казано с други думи – различна гледна точка.

Живот в изолация – Иран на световното

Vassil Kolev — Thu, 11 Jun 2026 16:20:29 GMT

Сомалийският съдия Омар Абдулкадир Артан, който не бе допуснат да влезе в Съединените щати и няма да свири на световното първенство, обра заглавията в навечерието на откриването и предизвика противоречиви реакции. От една страна е възмущението на футболния свят и множество медии, а от друга е твърдостта на домакините да прилагат своите закони. Някъде по средата е опитът за балансирана позиция на ФИФА чрез президента Джани Инфантино, който настоява, че светът ще види „най-голямото събитие в историята на човечеството“, но и добавя, че неговата иначе недосегаема организация няма как да влияе на законите на суверенна държава като САЩ.

Случилото се с Артан обаче е по-малкият проблем. Значително по-голям интерес, а съответно и бомба със закъснител, е участието на отбора на Иран във връзка със започнатата от президента Доналд Тръмп война, която постави под съмнение изобщо пристигането на този тим в Америка. Първоначално планирали да се установят в Аризона, иранците, наричани Тим Мели (Националният отбор), в крайна сметка преместиха базата си в мексиканския граничен град Тихуана, докато 15 членове на тяхната делегация все още нямат визи за САЩ.

Началото на тяхното американско приключение засега поставя повече въпроси, както и съвсем основателни притеснения как ще се развие участието им на шампионата.

Тим Мели пристигнаха в Тихуана в неделя сутринта в 5 часа местно време на летището в Тихуана с частен самолет от турския град Анталия, където проведоха заключителната част от подготовката си. Отборът беше посрещнат от около 30 журналисти и двайсетина фенове със знамена и албуми със стикери на „Панини“, в които колекционери разчитаха да вземат някой и друг автограф.

Изненадата на всички тях обаче беше огромна, след като на летището попаднаха на нещо като военна операция. Точно 700 са мексиканските войници, които трябва да осигурят сигурността на тима по време на пребиваването му в Тихуана, град с близо 2 милиона жители, намиращ се точно на границата между Мексико и Калифорния.

Съвсем логично отборът само премина през плътен кордон от полицаи към автобуса си, а единственото, което можеха да направят феновете, повечето от които живеещи в Тихуана, е да ръкопляскат. „В този момент се чувствам близка до своя народ“, казва Мерием, иранка, пред шепата журналисти. „Важно е да сме тук, моментът е велик – добавя друг фен, Садик, който е облякъл екип на тима. – Искам футболистите да знаят, че са дошли на хубаво място.“

С огромен ескорт от тежко въоръжени войници иранците се добраха до хотел „Мериът“ в града, където два от етажите са изцяло запазени за тях. Луксозният им лагер е само на 500 метра от „Естадио Калиенте“, домът на местния клуб Тихуана, известен още като „Шолос“. Стадионът е с 27-хиляден капацитет и ще бъде едновременно тренировъчна база за Иран, както и бункер. ФИФА побърза да обяви за медиите, които изпитват обяснимо висок интерес, че всички тренировки са обявени като закрити, а отборът ще пътува само и единствено между стадиона и хотела, без да има каквито и да е разходки из града.

Предвидено е отборът да пътува със самолет за Лос Анджелис, където е първият му мач срещу Нова Зеландия в понеделник, 15 юни. Това ще се случва при засилена охрана, но по-важното е, че отборът ще остава на американска територия само в деня на мача, като веднага след него ще се прибира в Мексико. Това веднага предизвиква коментари, че Тим Мели няма да бъде поставен при равни условия с останалите участници, като например да провежда официална тренировка преди двубоите си. „Просто сме щастливи, че сме тук на първенството“, казва в разпространено изявление защитникът Есхан Хаджсафи от Сепахан.

Самото участие на тима беше силно дискусионно още от момента в края на февруари, когато започнаха американските и израелските удари по Иран и беше убит аятолах Хаменеи. Несигурността около участието е съпровождала всеки един етап от подготовката. Местният шампионат беше прекъснат, приятелските мачове на националите отменени, а самият Тим Мели трябваше да прекара почти в изгнание дълъг период в турския курорт Анталия. В крайна сметка обаче самият факт, че отборът се добра до Мексико, се приема с облекчение и като положителен факт.

Проблемите обаче в никакъв случай не изглеждат решени. Най-големият от тях е, че част от делегацията все още няма визи за САЩ. Сред тях е и президентът на иранската федерация Мехди Тадж, който е свързан с Ислямския революционен гвардейски корпус, организация, обявена за терористична в САЩ. Според тамошните служби съществуват подозрения, че тя е проникнала в иранската делегация, за да упражнява контрол върху футболистите.

„Този отбор няма как да бъде нито свободен, нито аполитичен“, категоричен е политическият анализатор Жан-Батист Геган в интервю за френския в. „Паризиен“. Самият подбор на състава за световното подхранва подобни мнения. В Техеран играчите са били филтрирани не толкова според качествата си, а с това в състава да не попаднат бунтари. За такъв е смятан например Сардар Азмун. Нападателят, чиято кариера преминава основно в руски клубове, но след това включва тимове като Леверкузен и Рома, е наричан „Иранския Меси“. Азмун има 57 гола за националния тим, а в момента играе за Шабаб Ал-Ахли от ОАЕ. Това обаче не е достатъчно, за да попадне в състава, защото публично отправи критики към режима и изрази подкрепа за протестните движения.

Коментаторите отбелязват, че още по-прецизен ще е изборът на тези единадесет, които ще се появят на терена в първия мач срещу Нова Зеландия. Всеки детайл около иранския тим ще бъде следен под лупа. Например дали играчите ще пеят химна преди мача. Ще бъде ли освиркван отборът? Още по-любопитно е как ще изглежда така нареченият „Мач на гордостта“ между Египет и Иран в Сиатъл на 26 юни, когато в града е предвиден популярният местен прайд на LGBT+ общността. Двубоят между съперници, в чийто страни отношението към тази общност е меко казано консервативно, беше етикиран така от властите в Сиатъл и се очаква да предизвика противоречиви реакции, защото изглежда като възможно най-лошия каприз на жребия за подобно събитие.

„Мисля си за най-лошия възможен сценарий – не крие притесненията си Кевин Вейсиер, автор на популярната книга „ФК Геополитика“, която разказва истории от световните първенства, в които е намесена политиката. – Такъв сценарий е например в деня преди мача на Доналд Тръмп да му хрумне, че не иска Иран да играе на това първенство? И кой точно ще се противопостави и как? Хоп и край!“

Непредсказуемият Тръмп е само единият проблем около Иран. Другият е свързан с реакциите в страната. Женският отбор вече изпита това на гърба си през март, когато шест състезателки и един член на щаба на тима поискаха политическо убежище в Австралия по време на световно първенство, защото бяха обявени за предатели в страната си, тъй като не пеели химна преди мач. В крайна сметка след огромен натиск само две останаха в Австралия, а останалите оттеглиха молбите си и в момента съдбата им е неизвестна след завръщането в Иран.

Мъжкият тим мечтае за футболни подвизи, особено в приемлива група с Белгия, Египет и Нова Зеландия. Никога обаче един отбор не е имал толкова неясноти около участието си на световно първенство.

Знаете ли, че...

„Тим Мели“ е прякорът на националния отбор на Иран. Той обаче има елементарно значение: национален отбор.

Самият израз обаче е съставен от английската дума „team“ или отбор и персийското „мели“, което означава „национален“. Тим Мели се използва за всеки национален отбор на Иран по различните видове спорт, а изразът е натрупал популярност много отдавна. Влиза в употреба преди златния период с трите поредни титли на Азия през 1968, 1972 и 1976 г.

Освен това обаче иранските национали са наричани с още три прякора: „Лъвовете на Персия“, „Персийските звезди“ и „Гепардите“. Последното е заради азиатския гепард, намиращ се върху екипите.